Италианските мини-ботове напомнят за френските асигнати
Извънредните времена изискват изключителни парични ограничения. По време на Френските революционни войни и на Наполеоновите войни Английската централна банка прекратява заплащанията за повече от две десетилетия, доларите бяха основани, с цел да се заплаща за Гражданската война в Америка, а експлоадирането на Първата международна война затвори тържищата в Лондон и Ню Йорк, написа Ребека Спанг за Financial Times.
Сега ръководещата коалиция в Италия приказва за издаването на нелихвоносни съкровищни бонове (наречени мини-ботове), които да циркулират паралелно с еврото. Защитниците им настояват, че локалната стопанска система се нуждае от повече пари, а съкращенията на държавни разноски и данъчните нараствания, за които Европейски Съюз упорства, единствено ще влошат нещата.
Като член на еврозоната Италия няма право на своя лична валута. Ако държавното управление обаче заплаща на кредиторите си с мини-ботове и в случай че ги приема за заплащане на налози, то общата ликвидност ще нарасне без да се е нараснало паричното предложение. Това не е първият път, в който затруднена парично страна се пробва да монетизира несъответствуващ актив.
Планът на Италия припомня за въвеждането на книжната валута асигнат (обезпечена с недвижими имоти) по време на Великата френска гражданска война. Франция през 1789 година е имала доста кредитори и празна хазна. Революционните безредици са създали заемането на средства и събирането на налози неосъществимо. Така се е наложила концепцията да се заплаща с нещо „ устойчиво ” – недвижимите парцели, заграбени от революционерите. След като е щяло да отнеме време да се предложат парцелите на търг, асигнатите са били издадени с тяхното поръчителство.
Валутата по-късно е била призната като заплащане за самите парцели. Теоретично един път откакто всички парцели са продадени, не би трябвало да има повече асигнати в обращение. На процедура обаче системата не проработила толкоз безпрепятствено. Не е имало обвързване да се одобряват асигнатите по номиналната им стойност и през цялото време те са били съществено дисконтирани.
Хиляди организации са емитирали свои лични асигнати с по-малки номинали за замяна. С доста паралелни валути в обращение всяка трансакция се е превръщала в договаряния. Ефектите са били обществено и районно диференцирани, според от отношението към революцията, степента на възнаграждение на труда и достъпа до непозната валута.
В края на 1790 година единствено бедните са държали асигнати. Когато „ неприятните ” пари се съревновават с „ положителните ”, те неизбежно се озовават в ръцете на маргинализираните. Това, което прави една валута „ неприятна ” е не вътрешната й стойност, а това, че богатите отхвърлят да я одобряват. При мини-ботовете, както и при асигнатите, паричната досетливост задълбочава политическата поляризация.
Асигнатите са били издадени против национализирани парцели, които са били благосъстоятелност на църквата. За доста френски католици това е означавало, че те са обезпечени с нищо друго с изключение на осквернение. По сходен метод президентът на ЕЦБ Марио Драги сподели, че без значение дали мини-ботовете са пари или дълг, те натушават разпоредбите на Европейски Съюз.
Преди да пристигна на власт италианската крайнодясна Лига се беше допитала до италианците по отношение на дизайна на мини-ботовете. Водещият стопански консултант на партията Клаудио Борги е ревнив покровител на валутата.
Миналата седмица неофашистът Роберто Фиоре (лидер на партията Форца Нуова) туитна, че мини-ботовете „ ще бъдат гражданска война, а ние ще излезем на улицата да ги пазиме ”. Това, което се случва, може да наподобява типично по италиански, само че в действителност отразява част от по-широкия протест против обичайните пари.
Било посредством локални системи за валутна търговия (като лондонската Брикстън Паунд) или криптовалути, фантазиите за самодостатъчност постоянно са изразявани като самостоятелност от държавните управления и техните банки.
Още е прекомерно рано да кажем дали мини-ботовете са пари, „ обсадени пари ” (валути, издадени във времена на рецесия, които се допуска, че ще циркулират единствено за кратко) или въобще не са пари. Очевидно е обаче, че е пристигнало време за нова по-справедлива версия на парите, само че е прекомерно плашещо да си представим, че въпросът може да се окаже безпределно политизиран.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
Сега ръководещата коалиция в Италия приказва за издаването на нелихвоносни съкровищни бонове (наречени мини-ботове), които да циркулират паралелно с еврото. Защитниците им настояват, че локалната стопанска система се нуждае от повече пари, а съкращенията на държавни разноски и данъчните нараствания, за които Европейски Съюз упорства, единствено ще влошат нещата.
Като член на еврозоната Италия няма право на своя лична валута. Ако държавното управление обаче заплаща на кредиторите си с мини-ботове и в случай че ги приема за заплащане на налози, то общата ликвидност ще нарасне без да се е нараснало паричното предложение. Това не е първият път, в който затруднена парично страна се пробва да монетизира несъответствуващ актив.
Планът на Италия припомня за въвеждането на книжната валута асигнат (обезпечена с недвижими имоти) по време на Великата френска гражданска война. Франция през 1789 година е имала доста кредитори и празна хазна. Революционните безредици са създали заемането на средства и събирането на налози неосъществимо. Така се е наложила концепцията да се заплаща с нещо „ устойчиво ” – недвижимите парцели, заграбени от революционерите. След като е щяло да отнеме време да се предложат парцелите на търг, асигнатите са били издадени с тяхното поръчителство.
Валутата по-късно е била призната като заплащане за самите парцели. Теоретично един път откакто всички парцели са продадени, не би трябвало да има повече асигнати в обращение. На процедура обаче системата не проработила толкоз безпрепятствено. Не е имало обвързване да се одобряват асигнатите по номиналната им стойност и през цялото време те са били съществено дисконтирани.
Хиляди организации са емитирали свои лични асигнати с по-малки номинали за замяна. С доста паралелни валути в обращение всяка трансакция се е превръщала в договаряния. Ефектите са били обществено и районно диференцирани, според от отношението към революцията, степента на възнаграждение на труда и достъпа до непозната валута.
В края на 1790 година единствено бедните са държали асигнати. Когато „ неприятните ” пари се съревновават с „ положителните ”, те неизбежно се озовават в ръцете на маргинализираните. Това, което прави една валута „ неприятна ” е не вътрешната й стойност, а това, че богатите отхвърлят да я одобряват. При мини-ботовете, както и при асигнатите, паричната досетливост задълбочава политическата поляризация.
Асигнатите са били издадени против национализирани парцели, които са били благосъстоятелност на църквата. За доста френски католици това е означавало, че те са обезпечени с нищо друго с изключение на осквернение. По сходен метод президентът на ЕЦБ Марио Драги сподели, че без значение дали мини-ботовете са пари или дълг, те натушават разпоредбите на Европейски Съюз.
Преди да пристигна на власт италианската крайнодясна Лига се беше допитала до италианците по отношение на дизайна на мини-ботовете. Водещият стопански консултант на партията Клаудио Борги е ревнив покровител на валутата.
Миналата седмица неофашистът Роберто Фиоре (лидер на партията Форца Нуова) туитна, че мини-ботовете „ ще бъдат гражданска война, а ние ще излезем на улицата да ги пазиме ”. Това, което се случва, може да наподобява типично по италиански, само че в действителност отразява част от по-широкия протест против обичайните пари.
Било посредством локални системи за валутна търговия (като лондонската Брикстън Паунд) или криптовалути, фантазиите за самодостатъчност постоянно са изразявани като самостоятелност от държавните управления и техните банки.
Още е прекомерно рано да кажем дали мини-ботовете са пари, „ обсадени пари ” (валути, издадени във времена на рецесия, които се допуска, че ще циркулират единствено за кратко) или въобще не са пари. Очевидно е обаче, че е пристигнало време за нова по-справедлива версия на парите, само че е прекомерно плашещо да си представим, че въпросът може да се окаже безпределно политизиран.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ